„БЕССОВЕСТНЫЕ”
Геннадий Иванович Алексеев (1932-1987 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕЗСЪВЕСТНИТЕ
Весели хора са те – безсъвестните.
Питаш ги: – И не ви ли е съвестно?
– Не – отговарят, – не ни е съвестно! – И се усмихват.
Учудваш се: – Нима наистина нямате никаква съвест?
– Да – казват, – нито капка! – И се смеят.
Любопитстваш: – Къде сте я дянали тази своя съвест?
– Че ние никога не сме я имали – казват, – никога не сме я имали! – И се хилят.
Отместваш се и се замисляш.
Ударения
БЕЗСЪВЕСТНИТЕ
Ве́сели хо́ра са те – безсъ́вестните.
Пи́таш ги: – И не ви ли е съ́вестно?
– Не́ – отговарят, – не ни е съ́вестно! – И се усми́хват.
Учу́дваш се: – Нима́ наи́стина ня́мате ни́каква съ́вест?
– Да́ – ка́зват, – ни́то ка́пка! – И се сме́ят.
Любопи́тстваш: – Къде́ сте я дя́нали та́зи сво́я съ́вест?
– Че ни́е ни́кога не сме я и́мали – ка́зват, – ни́кога не сме я и́мали! – И се хи́лят.
Отме́стваш се и се зами́сляш.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Геннадий Алексеев
БЕССОВЕСТНЫЕ
Веселые они люди – бессовестные.
Спросишь: – И не совестно вам?
– Нет, – отвечают, – не совестно! – И улыбаются.
Удивишься: – Неужели и впрямь совсем у вас совести нет?
– Да, – говорят, – ни капельки нет! – И смеются.
Полюбопытствуешь: – Куда же вы ее дели, совесть-то свою?
– Да у нас и не было ее, – говорят, – никогда не было! – И хохочут.
Отойдешь в сторонку и задумаешься.
---------------
Руският поет, писател и художник Генади Алексеев (Геннадий Иванович Алексеев) е роден на 18 юни 1932 г. в Ленинград. Завършва специалност архитектура при Ленинградския инженерно-строителен институт (1956 г.). Първите изложби, в които участва като живописец и график, са от 1952 г., пише стихове от 1953 г., а първите му публикувани стихотворения са от 1962 г. Един от основоположниците е на руския свободен стих. Кандидат на техническите науки (1965 г.), преподава история на изкуствата и архитектурно проектиране, доцент в катедрата по теория и история на архитектурата в ЛИСИ (1975 г.). Автор е на стихосбирките „На мосту” (представена в издателство през 1969 г., издадена през 1976 г.), „Высокие деревья” (1980 г.), „Пригородный пейзаж” (1986 г.) и „Обычный час” (1986 г.), романа „Зеленые берега” (публикуван през 1990 г.) и издадените посмъртно книги „Я и город” (1991 г.), „Чудо обыденной речи” (2002 г.), „Избранные стихотворения” (2006 г.) и „Ангел загадочный” (2007 г.). Умира на 9 март 1987 г. в Ленинград.